ЗА ДРЯНОВО

В ра­йо­на на Дря­но­во са от­к­ри­ти най-ста­ри­те сле­ди от жи­вот на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров - в пе­ще­ра­та Ба­чо Ки­ро край Дря­нов­с­кия ма­нас­тир, раз­по­ло­жен по до­ли­на­та на ре­ка Ан­дъ­ка са от­к­ри­ти сви­де­тел­с­т­ва за чо­веш­ко при­със­т­вие от епо­ха­та на па­ле­о­ли­та. На­ме­ре­ни са и мно­гоб­рой­ни ос­тан­ки от древ­ни се­ли­ща, кре­пос­ти, ко­ло­ни с над­пи­си и ук­ра­ше­ния от вре­ме­то на тра­ки­те и рим­ля­ни­те (кре­пос­ти­те Бо­ру­на и Дис­ко­ду­ра­те­ра). Пе­ще­ра­та е на ня­кол­ко ни­ва с дъл­жи­на око­ло 3 км.

Пре­дис­то­ри­я­та на Дря­но­во по-оп­ре­де­ле­но мо­же да се тър­си през тра­кийс­ко и рим­с­ко вре­ме. Ряд­кост са се­ли­ща­та в на­ша­та стра­на, ко­и­то са за­о­би­ко­ле­ни от тол­ко­ва мно­го кре­пос­ти и за­се­ли­ща. Ос­тан­ки­те от та­ки­ва кре­пос­ти не­да­леч от Дря­но­во, от­п­ре­ди 2000 го­ди­ни, са крас­но­ре­чив сви­де­тел за ми­на­ло­то на то­зи край.

Ед­на от те­зи кре­пос­ти око­ло днеш­ния град е „Дис­ко­ду­ра­те­ра“. Тя е пос­т­ро­е­на от рим­ля­ни­те меж­ду се­гаш­но­то се­ло Гос­ти­ли­ца и Дря­но­во, през 176-180 г. от н.е. Та­зи кре­пост, пос­т­ро­е­на на гра­ни­ца­та на рим­с­ки­те про­вин­ции Тра­кия и Ми­зия, би­ла съз­да­де­на да бъ­де па­зи­тел на един ва­жен пъ­тен въ­зел през Бал­ка­на за Ве­рея (Ста­ра За­го­ра).

Но пре­ди рим­ля­ни­те, тра­ки­те ха­рес­ва­ли ту­каш­ни­те мес­та. Те съ­що стро­и­ли сво­и­те кре­пос­ти и се­ли­ща око­ло днеш­но Дря­но­во. На пла­то­то „Ор­ло­во гнез­до“, ко­е­то е на 3-4 км юго­за­пад­но от гра­да, ли­чат ос­тан­ки­те на ста­рин­на кре­пост. Мес­т­ност­та е ес­тес­т­ве­но ук­ре­пе­на от три стра­ни с от­вес­ни ска­ли, а чет­вър­та­та стра­на е би­ла ог­ра­де­на с ви­со­ка ка­мен­на сте­на.

Тук се е на­ми­ра­ло го­ля­мо зда­ние, ве­ро­ят­но дво­ре­цът на бо­ля­рин или на ца­ре от фа­ми­ли­я­та Асе­нев­ци. Кре­пост­та е слу­жи­ла ка­то гла­вен опо­рен пункт про­тив на­шес­т­ви­я­та на вар­вар­с­ки пле­ме­на от­въд Ду­на­ва. Из­пол­з­ва­на е от тра­ки­те, а след тях и от рим­ля­ни­те и ви­зан­тий­ци­те, пос­ле от сла­вя­ни­те и пра­бъл­га­ри­те. Тук през 1190 г. е раз­г­ро­ме­на и мно­гоб­рой­на­та войс­ка на ви­зан­тийс­кия им­пе­ра­тор Иса­ак Втори Ан­гел. Той дъл­го вре­ме нап­раз­но об­саж­дал глав­на­та кре­пост.

При из­бух­ва­не­то на Бал­кан­с­ка­та вой­на в 1912 го­ди­на 4 ду­ши от Дря­но­во са доб­ро­вол­ци в Ма­ке­до­но-од­рин­с­ко­то опъл­че­ние.

Пър­ви­те хо­ра я за­сел­ват през ран­ни­те пра­ис­то­ри­чес­ки епо­хи. Те оби­та­ват пе­ще­ри­те на ма­си­ва Бо­ру­на и ку­хи­ни­те в скал­ния ве­нец По­лич­ки­те. Най-ста­ро е по­се­ле­ни­е­то на пър­во­бит­ния чо­век в пе­ще­ра “Ба­чо Ки­ро”, ко­е­то да­ти­ра от сред­ния и къс­ния пе­ри­од на ста­ро­ка­мен­на­та епо­ха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Ар­хе­о­ло­зи­те про­уч­ват 5-мет­ров кул­ту­рен пласт и раз­к­ри­ват над 6000 на­ход­ки. Пе­ще­ра­та е бла­го­ус­т­ро­е­на и при­го­де­на за по­се­ще­ния от ту­рис­ти. По­се­лищ­ни­те и кул­тур­ни тра­ди­ции про­дъл­жа­ват да се раз­ви­ват в мед­но ка­мен­на­та и брон­зо­ва­та епо­хи, ко­га­то хо­ра­та ус­т­рой­ват жи­ли­ща­та си в ка­мен­ни­те от­вер­с­тия и ку­хи­ни­те на По­лич­ки­те. От на­ча­ло­то на ста­ро­же­ляз­на­та епо­ха до Ан­тич­ност­та мес­т­ни­те жи­те­ли са тра­ки, ко­и­то ос­та­ват в пок­рай­ни­ни­те на из­вес­т­ни­те тра­кийс­ки дър­жав­ни обе­ди­не­ния и имат зна­чи­тел­но по-бед­на кул­ту­ра от съ­на­род­ни­ци­те си.